Дунавско капо с ловен отенък

Pol, 16 август 2011, No comments
Categories: МЕСТА ЗА РИБОЛОВ, ОБЩЩ ЛАФОВЕ

Ето че най накрая видях и лових на Дунава. То не било толкова страшно да се лови на тая река. Има си техники има си и тарикатлъци, но за тях засега не мога да давам акъл, щото все още съм аджамия.

Поснимах залезът в петък – 12 август

Подслушвах колегите професионалисти, които потвърдиха съмненията ни, че риба няма да хванем.

През ноща се обадиха маломерни сомчета, които бързо бързо ме насочиха към леглото.

Сутринта първо снимах изгревът

и таман беше почнала да играе рибата и мина тоя шлеп и я изплаши

Ето спокойния Дунав преди корабчето

Румен се ядосва, че пипа, но не удря

взима мерки и засича

Големия кораб минава и с него и рибата си отиде !

На мотора на тая лодка му давам още 3-4 часа живот. Предполагам натоварването му е все едно че карам с 200 на магистралата. Пънеше се като глист на буца срещу течението.

И ЕТО СЛЕД ОБЯД ДОЙДЕ ТОВА ПТИЧЕ – РИБАРЧЕ НЯКАКВО – ЕДИН ВИД КОНКУРЕНЦИЯ НИ ПРАВИ

Тихо се промъква към лодката

и започва да дебне

Тук се сетих, че имам прашка за захранване и достатъчно камъчета около мен. Взех я и с точен удар в главата от първия изстрел зашеметих пилето

с което и аз открих ловния сезон подобаващо. Снимката нерокох рибоЛОВЕН МИШМАШ.

Естествено ни дожаля и започнахме да храним пилето с червеи и други неща, които ни бяха подръка, очаквано пилето не искаше да се храни. Сега се сещам, че аз след такъв удар в главата не бих отказал една студена биричка – първо локално положена на мястото на удара и след това приета вътрешно, но наистина тогава не се сетихме да приложим това върху пилето. Втория метод обаче го прилагахме непрекъснато спрямо морните си тела.

Пилето стана фотозвезда и чрез GPRS връзка отлетя към Карнобат

На следващата сутрин пак за снимане беше само изгревът – рибата се покри

Това е – емоции не липсват. Ще хвана риба и аз на Дунава – ама друг път.

УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЕДИН ВОДОЕМ

Pol, 15 февруари 2011, No comments
Categories: ОБЩЩ ЛАФОВЕ

Ето какво се случва на 10 километра от центъра на София – малкото езеро до с. Негован – Софийско. В защитена зона се изгаря тръстиката за да се създадат повече места за риболов за да си пълнят гушката на гърба на природата.