Открих и аз тази година - на любимия ми язовир - Стойковци. Ето ретроспекция на излета, за който всичко което очаквах да се случи, се случи с изключение на две неща, но за това по-късно.

Четвъртък - потеглям за натам с кофа кисната от вторник царевица ароматизирана сериозно с ягода, както и с плик и половина купешки топчета, които естествено повече няма да купя. Пелети 3 вида, както и житце - за каракудите, които са за кеф при ловене на плувка, но и напаст при ловене на дъно. Пристигнахме и прогнозата просто беше перфектна - сериозен северен вятър, който спомагаше за придобиване на готин тен, но не и за читаво полагане на шамандури, в т.ч. и точно захранване около тях. Заформихме бивака и около 18-19 часа започнахме все пак да поглеждаме към водата с необходимото внимание, мерак, хъс и жажда за емоции. Единственото което виждахме вътре беше една лодка с момче и момиче в нея, за които предполагахме, че просто се разхождат. Имахме късмет и хората ни посетиха - оказа се, че си избират места за утрешния риболов. Още докато бяха при нас аз, поради прекалената ми самоувереност направих първата си грешка и реших да действам на опипване - хвърлих два-три пъти където желаех - извадих що годе лесно линията и реших без допълнително сонарно опипване да хвърлям във външния ъгъл на една от многобройните треви, опасващи залива в който бяхме (тук е задължително да вметна, че все още продължавам тъпо но и упорито да смятам, че нанасянето на въдици на разстояние повече отколкото е възможно по конвенционалния начин да изхвърлим е некоректно най-вече към останалите колеги рибари, а пък ако някой задържи, изяде или пък си продаде рибата на друг платен или частен водоем след като е хванал рибата по този начин го считам за откровено бракониерство, нямащо нищо общо с обикновения спортсменски риболов) .

Поради наличието на треви не сложих маркер (шамандура де) - просто заобиколих тревата със захранката и хвърлих после монтажите в трите ъгъла на така образувалият се триъгълник. С дребно не се занимавахме, но все пак хванах 4-5 слънчака за стръв за сом.

Нощта мина в сладки приказки, студена все още ракия и салатка. Сигнализатори и звънчета нито се обадиха, нито сме се ядосвали, че не се обаждат - все пак сме стари шаранджии и знаем, че е малко ранина - още повече за сравнително дълбок язовир като този.

Петък сутринта първо си направих густото с фотото,

след което установих, че топчето, както и прясната царевица липсват, като читав беше останал само монтажа с шоколадено ароматизираната царевица - собствено производство. Другото което установих беше, че трева има и то повече, отколкото си мислех предишния ден. Прехвърлих и се захванах с каракудите. Излязоха добри парчета, с особено войнстващо поведение, което обаче ми омръзна около 11 часа и тогава спрях да ги ловя. На всичкото отгоре едрите се отдръпнаха и останаха така наречените от бай Георги (виладжия - наш приятел) линчета мутанти, които смъкваха всякаква стръв от всякаква кука по всяко време на денонощието. Всички тези неща се случваха в петък и нищо не предвещаваше съботно-неделните екшъни, които предстояха на язовира. След обяд дойде и колегата от четвъртък, като се настани на един нос диагонално на нас. Нанесе три тройки въдици и зачака и той. Ретроспекция за нас - 6 въдици - никакво пипване.

Събота сутринта има екшън, ма при колегата. На една от въдиците се бе закачило нещо, което обаче или го видя само той или никой не го видя. Изпърпори му пищялката, човека влезе. Освободи от треволяците влакното и започна да го вади. Аз го наблюдавах с монокъл (20х) и според мен имаше добра риба под лодката. Откачи се без да видя за какво става въпрос. СОРИ ! Има и такива моменти. Цялата събота премина в безплодно чакане отново,

както и на бръмченето на трактор отсреща в царевичната нива - сигурно тракториста си докарва некой лев по празниците, щото четвъртък и петък си беше тихо и спокойно. След обяд започнаха да прииждат местните “рибари”. Традиция е вече на тоя язовир като стане събота вечер да започват да прииждат хора за да си отпочинат, кой от шестдневната работна седмица (г-жо Масларова !!!), кой от работата си на къра в събота. Та да ви кажа македонците не си поплюват като стане въпрос за пиенье, яденье и революции. Точно до нас първо дойде една колица - сигурно разузнаваческата група, която скромно започна да лови до нас. На първото им обяснение по ЖиЕсЕм-а за местонахождението им си викам “Нема лошо, ше дойде още някой 4-5 човека до нас няма да ми пречат.”. После сичките тия 4-5 човека почнаха да се обаждат и дойдоха още 2 кемпера, един бус и 2-3 леки коли. Имаше и едно хлапе, на което от немане ко да прая му чукнах няколко снимки

Накарах го да ми създава тръпки

но не ме изправяха на нокти, както истинските. А истинските липсваха и то сериозно. За сметка на това шумотевицата около язовира се увеличаваше с геометрична прогресия (да ме извиняват кандидатстващите в момента). Таман си дадох рибарското столче на колегите до нас, щото станаха бая народ, а не е човешко да се седи на земята и отсреща се чу канонаден заграден огън, на който всеки себеуважаващ се патриот би отвърнал тройно и четворно. За съжаление моите амуниции се броеха на пръсти (5-6 газови патрони и 20-на халосни, които нося за та се защитавам, ако не дай си боже се наложи) и не отвърнах на огъня. Замълчах си естествено. Силите бяха неравностойни, ако и да имам 25 % македонска кръв у себе си.

Както и да е. Поради алергията, която ме успива 10 пъти повече от ракията, заспах около 11 00 часа - точно когато се беше поутишила обстановката. М/у другото трябва да призная, че комшиите до нас бяха за пример - съобразяваха се и не викаха толкова много, колкото господата от горичката отсреща - чест им прай, че бяха тихи, доста по тихи от очакваното.

Все пак тишината е била с цел, целта е била пускане на мрежа, което естествено ме вбеси, когато го разбрах на заранта. От 9 години ходя на тоя язовир, крали са ми въдици, часовник - уникат подарък, нападали са ме с разгонена кучка, но мрежа да ми опъват около дънните - е те това не се беше случвало.

ПОБЕСНЯХ.

Естествено почнах да сумтя, да пофтя и да викам на висок глас, че ще се обадя на ИАРА - Благоевград да дойдат да ги фанат на место престъплението. След малко се поуспокоих и почнах да размишлявам - дааа, мрежа има - чичо ми Аско нема да ме излъже, че са я пускали. Да - ще се обадя и ще дойдат пичовете от ИАРА-Благоевград. И с какво ще докажат, че това напред е на комшиите. Като нищо могат да кажат, че аз съм я пуснал тая скапана мрежа. Нема надписи на нея или каквото и да било да я свързва с който и да е около гьола. Продължих мисленето в същия дух - ако се обадя ИАРА-джиите ще дойдат, ще се разходят малко и ще си бият дузпата. Да ама мене комшиите ще ме запомнят и няма да ме оставят на мира, докато ме помнат и докато ходя на тоя язовир. И понеже много обичам да ходя на тоя язовир , се поуспокоих и престанах да мисля да ги изтипосвам на ИАРА. Сори колеги - егоистично звучи, но си запазих и кожата и мястото и всичко друго, което ще ми позволи да посещавам без проблеми любимия ми водоем.

Та така по живо по здраво си тръгнахме от страхотния бивак

неделя по ранина, докато не е напекла жегата . Понеже ми беше паднал акумулатора - взех ток от хората до мен и това все пак още повече смекчи отношението ми към тях. Въпреки това си вадя изводи за водоема и изобщо - ето ги :

1. Простотията ни расте заедно със стандарта ни на живот.

2. Докато има търсене, ще има и предлагане - т.е.  не може да опазиш който и да е язовир от бракониери, още по-малко от злонамерени хора.

3. Некои не може да ме убеди, че трактора, който дърпаше вода за да си направи разтвора за пестицидите, с които пръскашецаревизата, не връща нито една молекула обратно във водата, която лочи.

4. Надявам се това да ми беше последният път, когато дишам пестициди, за които на всичкото отгоре някой ще вземе помощи от ЕС, по некоя програма.

5. Поради сериозното задържане на нивото на язовира с около 2 метра под нормалното има поникнала нова трева почти навсякъде из водоема, която още не се е показала на повърхността. На никого не пожелавам да ходи там с влакно под 035 на шпулата. (Моето е Куантум  от което съм прекалено доволен, нищо че е малко твърдичко.)

Ето и двете неща, които очаквах да се случат  :

1. Очаквах да минат от ИАРА за да проверят риболовците на язовира. Това не се случи, но все пак аз със страх лових и трите дни с четири въдици - 3 за шаран + 1 за сом. Всичко това го правех с невероятно угризение и следене на обстановката около мен.

2. Очаквах Еньовден да е на 22-ри, то пък било на 24-ти. Няма значение - важното е, че и билки нямаше колкото друга година. Особено ценна беше дивата мента.

ТОВА Е.  Благодаря за вниманието.

Тази година така се стичат нещата около мен, че туризма надделява, откъдето и да го погледнеш. Сигурно така ми е писано, щом и в Девин, навръх световното първенство по улов на хищници аз се мотах из разни пещери и екопътеки. Както и да е ето хронологията. На мен ми хареса, надявам се да мога да предам каквото видях поне малко.

На отиване отморихме за малко на язовир Въча. ОТ разговорите със сервитьора на кръчмето разбрах, че белите петна по следата на язовира са за сом, щото “СОМА В МОМЕНТА Е РАЗРЕШЕН” (пуля се), пъстървата, дето прави кръгове до брега не е пъстърва ами костур, както и че катер на ИАРА минавал понякога. Честно казано и сега, когато гледам снимките си мисля, че ловенето на тоя язовир е равносилно на удряне на главата в стената. Сигурно има риба и то много - АМА МНОГО. Но не и за мен, както и за обикновения рибар минаващ от там за ден два, пък било и за повече. Трябва да си израснал там еееей. Ето най-красивата снимка
Пихме по кока кола и кайвенце и продължихме към заветния Девин. След Михалково се чувствах като част от филм по Дискавъри или Нешънъл географик. Същото беше усещането и на връщане, но гордостта ми, че съм бил сред този мега строеж свърши безславно и отново се почуфствах претакован, но за това по-късно.

Пристигнах в Девин и гледам - на мегдана, който се виждаше прекалено добре от стаята ме се мотат люде, викат хпо неквма уредба и т.н. Помислихме си с жената и челядта, че се готвят за светлия празник 24 - ти май, който е на следващия ден. Излизаме да видиме що за град е това Девин и на връщане кво да видя

Бях си взел такъми за улов на пъстърва с изкуствени примамки, но честно казано, не се усещах готов да участвам в състезанието. Затова гепих фотото и от прозореца на стаята се заех да помагам с каквото мога на отбора. Още тогава усещах, че ще стане нещо от тия момчета и май не се изненадах особено, когато на награждаването не ги извикаха за четвъртото място. Преди това дочух разговор в кафето на хотела ми на руски участник по жиесема си, който се оправдаваше на отсрещната страна, че представянето им било страхотно и нямало от какво да се срамуват. Всичко било много силно и се представили достойно. Но за това - пак по късно. Сега ще продължа с екскурзията си, ако и да има по-малко допирни точки с наименовнието на сайта. Смятам, че природата и риболова вървят река за ръка и затова нямам намерение да ги разделям.

На 24 май, въпреки уверенията на домакините, че ще е интересно на площада дръпнахме рано-рано за Ягодинската пещера. Даже прекалено рано, щото за 10 часа сабахлем не се събрахме 10 човека и се наложи да изчакаме до 11 часа. Аз не се противих на промяната в плана, тихомълком си взех хардуера и тръгнах нагоре по реката. Женорята с мен се залутаха из сергиите, предвидливо захранени с некой и друг лев от моя милост - естествено не безкористно. Ето на това място оставих една блесна

Продължих нагоре по реката и срещнах местен колега, който ги дебеше на “пясъчен червей” - предполагам туй дживотно, което намерих на следващия ден покрай Девинската река

честно казано се почувствах малко в неравностойно положение, но си замълчах - всеки има право да лови в рамките на закона, а около мен никой с нищо не го нарушаваше.

Та след 2 изгубени вече блесни влезнахме в една от най-красивите ни пещери. Радвам се, че водача ни беше разбран човек и ни разреши да снимаме на воля - защото бяхме по-малко хора от обикновено - това е разковничето за много и качествени снимки. Ето няколко :

Братята Кирил и Методий

Женската радост

покрай туй нящо само моята жена мина безразлична, всички останали ахкаха и се облизваха, честно казано ме беше срам да снимам най - впечатлената. Ако човека който беше с нея чете настоящето моля да ми прати на мейла снимките които направи. Ще ги публикувам безплатно и за вечни времена.

Всички скъпоценности са такива само там където са

затова моля всеки, който се опита да отчупи или вземе каквото и да било оттам да не го прави, защото не си заслужава. Каквото и да извадиш оттам си остава парче вар след като изсъхне, но вътре ли е си е чист скъпоценен камък.

Младежите и там са като в София - за щастие имаха късмет този път - дано да си вземат поука

Обожавам огъня

и бирата

В Триград хапнахме (аз естествено пъстърва, без да съм я хванал).

На следващия ден рано-рано хванахме пътя за ждрелото на Девинска река. В началото си бях взел въдица, но прочетох дабелите, че се плаща и се върнах да я оставя в колата, щото не ми се щеше да се излагам бракониерската. А по ждрелото иначе течеше прекрасна река

 

Едно интересно образувание, приличащо на мен

и риба има, при това неплашлива, сигурно някаква тарикатка пъстърва е това

малко изкуство

пак реката

като няма риба и гущера е риба

“излета” завърши със шкембе чорба и сач в близката кръчма.

Последва лека почивка и предстоеше най-важното събитие - награждаването на СП по улов на хищници в Девин. Надявах се на наше добро класиране, но нямах никакво друго инфо. Изкъпах се и се заредих на балкончето на стаята ми със статив, дистанционно и всичко друго необходимо, за яки папарашки снимки,

 

 

 

http://www.mzgar.government.bg/PressInfo/Messages/nn.asp?u_id=2813
КАЗА

България подкрепя инициативата за създаване на единна система на Общността за предотвратяване, възпрепятстване и елиминиране на нелегалния, недокладван и нерегулиран риболов. Това заяви днес министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил по време на редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се провежда в Люксембург.
Страната ни счита, че такава система би очертала ясно правилата и процедурите по веригата улов - преработвателна промишленост - краен потребител, както и ще защити икономическите интереси на Общността и тези на потребителите. Създаването на такава система е важна стъпка за изпълнение на една от основните цели на европейското рибарство - опазването на морската екосистема от отрицателното въздействие на нелегалните и нерегулирани риболовни практики.

България отчита необходимостта от съхранението и поддържането на стабилно ниво на запасите от атлантическа треска в Балтийско море и в тази връзка подкрепя предложението за регламент на Съвета за адаптиране на квотите за улов на атлантическа треска, които се предоставят на Полша в Балтийско море от 2008 до 2011 година. Страната ни подкрепя мерките за възстановяването на този застрашен вид риба и съответно приемането на Предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 423/2004 по отношение на възстановяването на запасите от атлантическа треска. (заб.1)

По-късно днес ще бъдат обсъдени и мерките на общността за възстановяване на червения тон, които България подкрепя, имайки предвид високата степен на застрашеност на вида и необходимостта от незабавни мерки за неговото съхранение и възстановяване.(заб. 76)

В дискусиите, които предстоят, българската страна ще декларирала и подкрепа на мерките за опростяване на Общата политика по рибарство, заложени в Плана за действие за опростяване и подобряване на Общата рибарска политика за периода 2006-2008 г. Мерките биха гарантирали постигане на целите на Общностната политика по рибарство и ще намалят до минимум затрудненията на представителите на сектора и на националните администрации. (заб.2)

ЗАБ. 1

Момчета, вече 4-та нощ не мога да спя, защото атлантическата треска намалява и то в такива темпове, че ще станат мо-малко от руските атомни подводници там. Определено ще трябва да работим здраво и за трески от Балтийски тип с атлантически привкус.

ЗАБ.2

Тук вече не могат да визират наште рибошерифи, щото те немат равни на тема ловене на бракониери. Те са най-великите и никой не им пречи. Само с едно леко уточнение - можеш да попречиш на някого, ако същия е решил нещо да направи. Ако не и да искаш и да не искаш няма да можеш да му попречиш.

ЗАБ.76

Ето как се запазва “червения тон” в България. Искам да кажа само, че ако беше син нямаше да му се отпускат толкова бюджетни пари. Но щом има червено или поне малко ТУРСКО синьо, веднага потича.

Така драги колеги и приятели, агенти под прикритие от ИАРА предотвратиха изяждането на най-малко 100 кила червен тон от подвида КАРАС - КАРАМ - КАК СИ ЗНАМ през лютата 2007-2008 зима.

Ето и така лелеяната забрана
http://www.mzgar.government.bg/PressInfo/Messages/nn.asp?u_id=2819

Май тази година ще си чешем езиците (и още нещо) 45 дни, вместо да разпускаме край водоемите и да пазим рибите от истинските бракониери.

Нищо различно от други предишни години - просто засега земеделския министър още не е публикувал заповед за забрана, различна от посочената в ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ (ЗРА). Само за сведение ще отбележа, че на страницата на ИАРА ЗРА е в старата си редакция - без промените от 2008 година.

Ето приложението от закона, касаещо забраната :

Б. Пролетно-лятно размножаващи се шаранови,
сомови и други топлолюбиви риби

3. Пролетно-лятно размножаващи от 15 април
се риби до 31 май
4. Есетрови риби във водите на
река Дунав и Черно море в съот-
ветствие с международните дого-
вори за риболова в реката от 30 до 60 дни
5. Карагьоз (дунавска скумрия)
във водите на река Дунав в съот-
ветствие с международните дого-
вори за риболова в реката 30 дни
6. Калкан във водите на Черно от 45 до 60 дни,
море - с всякакъв вид риболов- считано
ни уреди от 15 април
7. Попчета във водите на Черно
море-само с мрежени риболов- от 15 април
ни уреди до 15 май
8. Попчета във водите на Черно целогодишно,
море с мрежени риболовни уре- с изключение
ди в акваториите на пристани- на уловите от
щата и буните с отдалеченост даляните, раз-
1 км от бреговата линия положени в
тези зони

Горепосочената сентенция е измислена от тригодишната ми щерка, (не за боклуците ами по повод нейното виждане за собственост),

ИЛИ КАК ЧУЖДИЯТ БОКЛУК СТАВА И НАШ БОКЛУК

Сегашното ми излияние е провокирано от един форум, където бе публикувана следната снимка

не искам да гадая, дали колегите са се справили с боклука, докато са чакали няколко дни да им удари шаран. Ще ви разкажа моята история и защо от 8-9 години вече не допускам да имам подобни снимки покрай излетите ми.

Та значи някъде през юни 1999 или 2000 година отидохме с един приятел на язовир Тополница, да половим рибка. Винаги преди това, а и тогава сме си определяли сравнително чисто местенце за бивака, като за целта сритвахме наляво надясно боклуците по полянката и заставахме по средата на чистото местенце да хапваме, пийваме спинкаме и т.н. За нашите си боклуци имахме подръка найлонов плик с достатъчна вместимост и всичко, което беше наш боклук си го събирахме в него.

Та по този начин изкарахме 2 дни - петък след обяд, цялата събота и в неделя сутринта вече уморени от риболов отпочивахме покрай дънните въдици и отпивахме от последните си бири. В този момент дойде свежа чешка група (предполагаме дипломати) - 3 коли шкоди с ХХ номера. Изсипаха се покрай нас и първата им работа беше да направят абсолютна и тотална оборка на района, включително и около нас - ние си седим и си пием бирата - чехите събират боклуци на 5-10 метра от нас.

ЕМИ УМРЯХМЕ ОТ СРАМ.

Ходи обяснявай, че тоя боклук не си го направил ти, колкото и да не изглежда така. Че даже и с бира ни канеха да ни почерпят хората.

Баси.

Оттогава колеги, колкото и да ми се лови риба - първата ми работа след хварлянето на въдиците е да си изчистя такъв район около мен, така че никога повече да не изпитам срама, както го преживях едно време на язовир Тополница.

Нека да не правим така, че да изглеждаме такива, каквито всъщност не сме.

Дочакахме я и тази година. Нашего братя рибаря е по принцип суеверна личност, но честно да ви кажа, нямам наблюдения дали във високосна година рибата е по-гладна или по-непредпазлива от обикновено. Както и да е. Важното е да релаксираме и да пазим природата, защото всичко това, което изваждаме от водата е нейна рожба, творба или както искате там го наречете. Всички емоции на хората след нас, в т.ч. нашите деца, внуци и правнуци, зависят от това, което ще направим ние през 2008 и всички следващи я години, дотогава, докато всеки един от нас е жив и здрав и прави всичко за природата, така както би го направил за себе си. И най-важното - безкористно и без сметка на средствата, които ще “прахосаме”, защото здравето и доброто нямат цена.
АМИН

на всички колеги и колежки, занимаващи се с това магическо хоби - РИБОЛОВА.

И нека изядените риби да са в пъти по-малко от хванатите.

НАЗДРАВЕ !!!

Няма да описвам с подробности излетите си, а те бяха два - 05-07 и 20-21 октомври.

При първия сигнализаторите не писнаха нито веднъж за повече от 48 часа, което обаче не успя да ме влуди. Втория път улових една какарудка за окото - представете си колко кьорава е била. Ето снимка от втория излет :

Кликнете върху снимката за да видите и останалите фотографии от излета.

Започна се що годе добре. От 31 август до 2-ри септември разпусках на любимия ми гьол. Както се знае първият ден на септeмври ни донесе много вятър, дъжд и гръмотевици. Аз обаче, като любител на красивото в суровата природа направих няколко снимки в началото на деня.

Абсолютно захлупено беше и не се дишаше.

Вечерта природата ме възнагради за ината ми с няколко килограма пясък нахвърляни вътре в колата от създалата се вихрушка, един шаран 4.250 кг. и спокойна откъм дъждове и бури нощ, в която честно казано спах като заклан.

6-ти до 10-ти септември бяха кофти зариболов и отидох само за един ден на така наречения Щукарски гьол

лошото време също си има своя чар, но поне един удар да имаше. Останах си с няколкото снимки и надеждата да е останал поне един шаран. Последващите ми излети там обаче потвърдиха негативното ми мнение за присъствието на едри риби във водата.

Следващата седмица 21-23 септември, обнадежден от прогнозата за времето отидох пак на любимия си язовир с “чичо ми Аско”. Цяло щастие беше, че не ни намериха в стойка след риболова вследствие ледения вятър, който духа и трите ни риболовни дни. Снимки не ми стигнаха психически сили да ги направя, риба нема грам и честно казано отдавна не съм се чувствал така незадоволен от тридневен риболов. Били са и капота, и други неща е имало, ма така гадно не ми е било - чес’но.

Всъщност мъжки съм направил две снимки - ето студа в събота сутринта

И снимка на безшумната тройка

За да затвърдя мнението си за септември месец като цяло, на 30 09 2007 г. се самонаказах с още един риболов на щукарския гьол. Тоя път се бях подготвил с интересна книга - Артър Хейли “Телевизионни новини” и денят мина сравнително бързо.

Очаквайте октомврийските ми подвизи приятели.