Днес се сдобих с едно нещо и автоматически приключих търсенето на две неща, с които исках да си допълня багажа при риболовстване.

Във всеизвестните магазини “Сичко по левче” и по точно тези на улица Пиротска и Христо Ботев (мястото е известно на по-дъртите като “колоните”) намерих да продават за три лева комплект за химическа защита, включващ основна дреха, дълги ръкавици, крачоли и гумени цървули.

Ето един манекен, облечен в нея

Преди доста години имах такъв плащ и ми вършеше прекрасна работа при дъжд.

Крачолите за идеални торби да си сложиш багажче в тях за да е на сушинка.

Цървули някакви по принцип щях да си търся, щото при кал е егати убавинята да си ги сложиш връз обущата направо и да газиш по нея колко ти душа сака. Събуването може и да е извън палатката и след това да се обуват мокри, а пък и отлепването на калта после от тях е много лесно, като по този  начин кочината в палатката става една идея по-малка.

За ръкавите не мога засега да намеря приложение, но в момента в който измисля нещо ще го сдподеля естествено.

Накрая, за любителите на камуфлажни облекла имащи хроничен синузит, като мен, ще препоръчам горещо и новата челенка, пазеща отлично и ушите на рибаря.

Тук в кръга на шегата бих казал, че понеже повечето шарани които съм хващал ме познават по умното ми чело, сега ще имам късмета да ги хвана още по веднъж ако съм с него за риба.

Наслука

P.S. Някои хора мислят, ще съм си хабил клавиатурата за да се хваля. Това е смешно. Опитвам се да помагам, доколкото мога.

… или каква е разликата между човека, който ще изяде дадена риба и този, който ще я продаде на платен водоем за да “живее”.

Н И К А К В А

Това е моето мнение и ще изложа доводите си по-долу.

Цитирам Карл Сейгън от книгата му “Милиарди милиарди”, в която се казва за лова, но в пълна сила се отнася и за риболова: “По принцип лова се разглежда като спорт - поне докато не изяждате това, което сте убили (едно изискване, с което богатите се съобразяват много по-лесно от бедните).”

Обърнете внимание на уточнението в скобите - то се отнася за нас. Докато сме бедни ще си ядем рибките и ще се чудим защо нямаме риба. Това е едната страна на нещата. Другата е, че повечето хора вече не сме бедни в пълния смисъл на тази дума, но дивашкото у нас ни кара да се чувстваме по удовлетворени когато хванем и изядем риба от див водоем (моя милост е точно тук), отколкото да отидем на платен, където има два варианта - хващане и пускане обратно на рибата или тотално плащане на всяка хваната риба. Най-честия е капото де, но това е друг въпрос.

Та да се върна на основното. Доста хора практикуват траперския вид риболов - хващат големи шарани от диви водоеми и ги продават на платени такива. Същите тези хора надават вой до небето и наливат акъл на останалите, че видите ли “ХВАНИ И ПУСНИ” трябва да се спазва, за да има риба по водоемите ни, пък самите те обезрибяват и малкото ни останали язовири с това, че хващат големи екземпляри и ги отделят от естествената им среда. Моето скромно мнение е, че който си мисли, че по този начин помага на рибата жестоко се лъже, или поне дотолкова се е вживял в ролята си на Господ, че се е самозабравил.

ПЪРВО : Рибата идва от водоем, в който е горе-долу на върха на хранителната верига и няма проблеми при намирането на храна, както и при борбата за нея. Изведнъж се озовава в друг, където гъстотата е толкова голяма, че направо ти идва да ти се отще да ядеш. Яденето пък от своя страна се превръща в голямо приключение, защото пренаселеността обуславя липсата на достатъчно храна. Факт е, че рибите не намаляват ами се увеличават, а е всеизвестно, че по-голям лакомник от шарана няма. Т.е. каквото и да се хвърли не остава неизядено - дори напротив - има гладуващи шарани. Това естествено за риболовците е плюс, но все пак нека погледнем и какво ядат шарковците.  Последните изследвания показват, че широко продаваните топчета (има и изключения все пак) имат действие на бавнодействаща отрова за шараните и не прощават на рибоците . Това неминуемо ще доведе до умиране на по-голяма част от рибите отколкото ако беше оставена на мястото на което е хваната, където да се разплоди и остави поколение от стотици риби поне.

ВТОРО: Естествения подбор е направил рибите устойчиви на болестите в “майчиният” им водоем и преместването им в друг, където освен всичко друго и гъстотата им е повече от допустимата довежда до повишена смъртност на трофейните екземпляри, да не говорим, че е много възможно и масово измиране на риби, както се е случвало неведнъж. Най - фрапантния пример за това е езерото в Румъния - Радута, където събраните от кол и въже шарковци измреха за има няма няколко години.

ТРЕТО : Българските стопани на такъв вид водоеми и хал-хабер си нямат от аквакултури, пък и да имат, нямаме в България нито информацията, нито практиката, нито необходимите материали за това. Всичко е на принципа на пробата и грешката, но както знаем, грешките в България се заплащат от крайния клиент, тъй че както и да го смятаме  - все ще е за наш гръб.

Накрая искам да уточня, че аз съм от категорията богати ловци, които ядат сладководни риби без отвращение и спазват всяка една запетайка от Закона за рибарството и аквакултурите (с изключение на цели глави отнасящи се за брой въдици и нощен риболов). Спазвайки законът аз считам, че допринасям с действията си за увеличаване на популацията на риби по водоемите ни и имам пълното право да критикувам сега и в този момент тези така наречени “риболовци”, които за своя собствена облага обезрибяват “свободните” водоеми от трофейните риби и по този начин допринасят за все по болезненото намаляване на рибните ни ресурси.

Това ми е мнението по въпроса.

Сигурен съм, че много хора ще се опитат да ми оборят твърденията и научно и от опит и по български. През това време обаче водоемите ни ще се обезрибяват както арендатори с мрежите им, за да има бол безплатна каракуда за нашего братя рибаря, така и от баш майстори шаранджии, които ще допринесът за един два мига кеф на колегите ни, за сметка на целокупния български народ (то така излиза в последно време - нема човек дето да не е рибар).